Липса на надежда
Липса на надежда
Животът ми изцяло пълен е с тревога,
защо ли ми се случва това, за бога?
На таз трудна земя съм скитник ази,
всеки ме с крака силно погази.
Всеки ме от живота свой изхвърли,
изхвърли ме, дори без нещо да избъбри.
Останах аз сега в пустошта суха
и обичта се яви за мене глуха.
Животът ми сега от смисъл е лишен,
наближава последният за мене ден.
Миг след миг умирам бавно и безславно,
смъртта е близо и ме приближава плавно.
Какво ли бих могъл да сторя за последно аз,
преди да дойде уреченият за мене час.
Ако ли се бях предал най-накрая,
щях да спра тъй силно, тъй грозно да ридая.
Ни другар, ни приятел имам вече - жалко,
де да беше така поне за малко.
Чезна бавно аз във сенките жестоки,
не е във състояние сърцето вече да се бори.
Вярата ми във живота е тъй обгорена,
душата ми от ожесточена битка е силно наранена.
От смисъл е лишено съществуването мое - без любовта,
готов съм да приветствам сега тържествено смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Йорданов Всички права запазени
