Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях.
Няма място в главата ми за сън.
Затова нося се отгоре – по повърхността на клепките си.
Държа съня си в ръце.
За мене също няма място.
Държа смеха си в ръце, извън себе си живея.
Да бъда от горе до долу
по стълбата на живота.
Да изживея всичко, да стигна до ръба...

Но извън себе си излизам
Няма баланс -
винаги изхвърчам
от собствената си Орбита.
“Breathe” ми казват.
Но и въздухът, естествено, извън тялото излиза!
Гласът навън излиза, за да ме изрази.
Няма място в мен за мълчание.
Не ми стига да съм вътре в себе си - (недостатък!).
По-сладко е да откривам удоволствието по дългия път.
Излизам от себе си, за да го намеря.
Губя се в търсене.
Излизам отвъд звездите, откривам пустотата на небето. Там сън няма. Няма сърце.
Оставам с празни ръце.