Jan 12, 2011, 2:51 PM

Липсва ти душевен баланс, госпожице!

  Poetry
809 0 0

Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях.
Няма място в главата ми за сън.
Затова нося се отгоре – по повърхността на клепките си.
Държа съня си в ръце.
За мене също няма място.
Държа смеха си в ръце, извън себе си живея.
Да бъда от горе до долу
по стълбата на живота.
Да изживея всичко, да стигна до ръба...

Но извън себе си излизам
Няма баланс -
винаги изхвърчам
от собствената си Орбита.
“Breathe” ми казват.
Но и въздухът, естествено, извън тялото излиза!
Гласът навън излиза, за да ме изрази.
Няма място в мен за мълчание.
Не ми стига да съм вътре в себе си - (недостатък!).
По-сладко е да откривам удоволствието по дългия път.
Излизам от себе си, за да го намеря.
Губя се в търсене.
Излизам отвъд звездите, откривам пустотата на небето. Там сън няма. Няма сърце.
Оставам с празни ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руслана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...