Jan 12, 2011, 2:51 PM

Липсва ти душевен баланс, госпожице!

  Poetry
808 0 0

Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях.
Няма място в главата ми за сън.
Затова нося се отгоре – по повърхността на клепките си.
Държа съня си в ръце.
За мене също няма място.
Държа смеха си в ръце, извън себе си живея.
Да бъда от горе до долу
по стълбата на живота.
Да изживея всичко, да стигна до ръба...

Но извън себе си излизам
Няма баланс -
винаги изхвърчам
от собствената си Орбита.
“Breathe” ми казват.
Но и въздухът, естествено, извън тялото излиза!
Гласът навън излиза, за да ме изрази.
Няма място в мен за мълчание.
Не ми стига да съм вътре в себе си - (недостатък!).
По-сладко е да откривам удоволствието по дългия път.
Излизам от себе си, за да го намеря.
Губя се в търсене.
Излизам отвъд звездите, откривам пустотата на небето. Там сън няма. Няма сърце.
Оставам с празни ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руслана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...