12.01.2011 г., 14:51

Липсва ти душевен баланс, госпожице!

805 0 0

Държа сърцето си в ръце.
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях.
Няма място в главата ми за сън.
Затова нося се отгоре – по повърхността на клепките си.
Държа съня си в ръце.
За мене също няма място.
Държа смеха си в ръце, извън себе си живея.
Да бъда от горе до долу
по стълбата на живота.
Да изживея всичко, да стигна до ръба...

Но извън себе си излизам
Няма баланс -
винаги изхвърчам
от собствената си Орбита.
“Breathe” ми казват.
Но и въздухът, естествено, извън тялото излиза!
Гласът навън излиза, за да ме изрази.
Няма място в мен за мълчание.
Не ми стига да съм вътре в себе си - (недостатък!).
По-сладко е да откривам удоволствието по дългия път.
Излизам от себе си, за да го намеря.
Губя се в търсене.
Излизам отвъд звездите, откривам пустотата на небето. Там сън няма. Няма сърце.
Оставам с празни ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руслана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...