Липсваш ми
Липсваш ми
Толкова близо
и в същото време
толкова далеч
е сърцето ти от мен.
Всеки миг, всеки ден
не спирам да копнея
за деня, в който ти
ще се върнеш при мен.
Чувствам те толкова близък,
че се питам дали
ако се разхождам сама,
ще доловиш вълните ми.
Липсват ми усещанията
на ръка в ръка,
поглед в поглед,
коса в коса, всичко,
свързано с теб.
И ето пак -
времето сякаш е спряло.
Часовникът тиктака,
но прекалено бавно...
Стоя до прозореца ù,
вперила поглед в мрака студен,
аз гледам дъждовните капки
как текат и носят тъгата на мен.
Навън е тъмно.
Луната я няма,
но още по-тъмно
е в моята душа.
Не си до мен и
няма да ме прегърнеш.
Няма да ме целунеш.
Няма да те усетя,
а толкова силно те желая...
Йоана Р. Николова
27.06.2010 г.
(за Деян Иванов)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Николова Все права защищены
