17 мая 2011 г., 23:16

Липсваш ми

1K 0 1

Сърцето ми в тъга потъна,

със сълзи плаче мълчешком.

Защото споменът остана

за онзи ден във моя дом.

 

Ах, как почувствах се ограбен,

защото ти не бе до мен.

И тъй като приятел верен

в очакване съм всеки ден.

 

Бавно дните отминават,

тегне мъката стаена.

Бих искал дните в миг  да станат.

По-бързо теб във мен да взема.

 

Но нека да  не губим чувства,

а с още повече любов

и обичта да се почувства,

че с теб на всичко съм готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...