17 мая 2011 г., 23:16

Липсваш ми

1K 0 1

Сърцето ми в тъга потъна,

със сълзи плаче мълчешком.

Защото споменът остана

за онзи ден във моя дом.

 

Ах, как почувствах се ограбен,

защото ти не бе до мен.

И тъй като приятел верен

в очакване съм всеки ден.

 

Бавно дните отминават,

тегне мъката стаена.

Бих искал дните в миг  да станат.

По-бързо теб във мен да взема.

 

Но нека да  не губим чувства,

а с още повече любов

и обичта да се почувства,

че с теб на всичко съм готов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...