Сърцето ми в тъга потъна,

със сълзи плаче мълчешком.

Защото споменът остана

за онзи ден във моя дом.

Ах, как почувствах се ограбен,

защото ти не бе до мен.

И тъй като приятел верен

в очакване съм всеки ден.

Бавно дните отминават,

тегне мъката стаена.

Бих искал дните в миг  да станат.

По-бързо теб във мен да взема.

Но нека да  не губим чувства,

а с още повече любов

и обичта да се почувства,

че с теб на всичко съм готов.