Липсваш ми
Сърцето ми в тъга потъна,
със сълзи плаче мълчешком.
Защото споменът остана
за онзи ден във моя дом.
Ах, как почувствах се ограбен,
защото ти не бе до мен.
И тъй като приятел верен
в очакване съм всеки ден.
Бавно дните отминават,
тегне мъката стаена.
Бих искал дните в миг да станат.
По-бързо теб във мен да взема.
Но нека да не губим чувства,
а с още повече любов
и обичта да се почувства,
че с теб на всичко съм готов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дончо Минчев Todos los derechos reservados
