Сърцето ми в тъга потъна,
със сълзи плаче мълчешком.
Защото споменът остана
за онзи ден във моя дом.
Ах, как почувствах се ограбен,
защото ти не бе до мен.
И тъй като приятел верен
в очакване съм всеки ден.
Бавно дните отминават,
тегне мъката стаена.
Бих искал дните в миг да станат.
По-бързо теб във мен да взема.
Но нека да не губим чувства,
а с още повече любов
и обичта да се почувства,
че с теб на всичко съм готов.
© Дончо Минчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
