Липсваш ми

3 апр. 2014 г., 21:11

Поэзия

819 1 2

Липсва ми приятелят, на който

Можех аз във три да позвъня.

Този, който бе съгласен

И с най-щурата мечта.

Липсва ми приятелят, на който

Всичко можех аз да споделя

Този с правилните думи,

Със разумните слова.

Липсва ми приятелят, с който

Обикалях нощем из града.

Този, който ме вбесява лудо,

Но и успокоява на мига.

Липсва ми приятелят – това е,

Но къде е, има ли го аз не знам.

Бъркотии хиляди направихме,

Могат ли да се оправят аз не знам.

И се мразихме, а може би дори обичахме,

Бяхме близки, но и толкова далечни,

Пътищата ни в какви посоки тръгнаха,

Да се пресекат отново могат ли?

Липсва ми приятелят, на който

Вярвах до безкрай,

Бил ли е такъв не зная

времето ще ми покаже най-добре.

Yaldaz (Йълдъз Пелтекова)

2014-04-03T21:53:44+03:00

Благодаря, наистина е много самотно когато загубиш или ти липсва приятел.
vega666 (Младен Мисана)

2014-04-03T21:36:39+03:00

Хубаво, прочувствено, стихотворение си написала, Йълдъз, за липсващия приятел. От приятелите по-важно няма. Това е най-ценното човешко присъствие, осуетяващо самотата.

С най-сърдечен поздрав: Мисана