Apr 3, 2014, 9:11 PM

Липсваш ми 

  Poetry
793 1 2

Липсва ми приятелят, на който 

Можех аз във три да позвъня. 

Този, който бе съгласен 

И с най-щурата мечта. 


Липсва ми приятелят, на който

Всичко можех аз да споделя

Този с правилните думи,

Със разумните слова.


Липсва ми приятелят, с който 

Обикалях нощем из града.

Този, който ме вбесява лудо,

Но и успокоява на мига. 


Липсва ми приятелят – това е,

Но къде е, има ли го аз не знам.

Бъркотии хиляди направихме,

Могат ли да се оправят аз не знам. 


И се мразихме, а може би дори обичахме,

Бяхме близки, но и толкова далечни, 

Пътищата ни в какви посоки тръгнаха,

Да се пресекат отново могат ли? 


Липсва ми приятелят, на който 

Вярвах до безкрай, 

Бил ли е такъв не зная 

времето ще ми покаже най-добре.

© Йълдъз Пелтекова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, наистина е много самотно когато загубиш или ти липсва приятел.
  • Хубаво, прочувствено, стихотворение си написала, Йълдъз, за липсващия приятел. От приятелите по-важно няма. Това е най-ценното човешко присъствие, осуетяващо самотата.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
Random works
: ??:??