Липсваш ми
Липсва ми приятелят, на който
Можех аз във три да позвъня.
Този, който бе съгласен
И с най-щурата мечта.
Липсва ми приятелят, на който
Всичко можех аз да споделя
Този с правилните думи,
Със разумните слова.
Липсва ми приятелят, с който
Обикалях нощем из града.
Този, който ме вбесява лудо,
Но и успокоява на мига.
Липсва ми приятелят – това е,
Но къде е, има ли го аз не знам.
Бъркотии хиляди направихме,
Могат ли да се оправят аз не знам.
И се мразихме, а може би дори обичахме,
Бяхме близки, но и толкова далечни,
Пътищата ни в какви посоки тръгнаха,
Да се пресекат отново могат ли?
Липсва ми приятелят, на който
Вярвах до безкрай,
Бил ли е такъв не зная
времето ще ми покаже най-добре.
© Йълдъз Пелтекова All rights reserved.
