3.04.2014 г., 21:11

Липсваш ми

1.1K 1 2

Липсва ми приятелят, на който 

Можех аз във три да позвъня. 

Този, който бе съгласен 

И с най-щурата мечта. 


Липсва ми приятелят, на който

Всичко можех аз да споделя

Този с правилните думи,

Със разумните слова.


Липсва ми приятелят, с който 

Обикалях нощем из града.

Този, който ме вбесява лудо,

Но и успокоява на мига. 


Липсва ми приятелят – това е,

Но къде е, има ли го аз не знам.

Бъркотии хиляди направихме,

Могат ли да се оправят аз не знам. 


И се мразихме, а може би дори обичахме,

Бяхме близки, но и толкова далечни, 

Пътищата ни в какви посоки тръгнаха,

Да се пресекат отново могат ли? 


Липсва ми приятелят, на който 

Вярвах до безкрай, 

Бил ли е такъв не зная 

времето ще ми покаже най-добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, наистина е много самотно когато загубиш или ти липсва приятел.
  • Хубаво, прочувствено, стихотворение си написала, Йълдъз, за липсващия приятел. От приятелите по-важно няма. Това е най-ценното човешко присъствие, осуетяващо самотата.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...