Липсваш ми, но аз съм тази,
която поставя преграда,
искам сърцето ми да те мрази,
но вместо това то истински страда.
Липсваш ми, дори когато си тук,
прегръщайки ме нежно,
липсваш ми, дори когато съм с друг -
липсваш ми безнадежно.
Искам да те уловя,
но ти се изплъзваш, изтичаш,
като шепа пясък от мойта ръка,
а аз те обичам.
Стига вече! Престани!
Измъчваш ме, умирам,
знаеш, че боли,
когато ми липсваш.
© Богдана Маринова Все права защищены