22 янв. 2008 г., 06:36

липсваш ми 2

869 0 6

Липсваш ми, но аз съм тази,

която поставя преграда,

искам сърцето ми да те мрази,

но вместо това то истински страда.

 

Липсваш ми, дори когато си тук,

прегръщайки ме нежно,

липсваш ми, дори когато съм с друг -

липсваш ми безнадежно.

 

Искам да те уловя,

но ти се изплъзваш, изтичаш,

като шепа пясък от мойта ръка,

а аз те обичам.

 

Стига вече! Престани!

Измъчваш ме, умирам,

знаеш, че боли,

когато ми липсваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...