Липсваш ми, но аз съм тази,
която поставя преграда,
искам сърцето ми да те мрази,
но вместо това то истински страда.
Липсваш ми, дори когато си тук,
прегръщайки ме нежно,
липсваш ми, дори когато съм с друг -
липсваш ми безнадежно.
Искам да те уловя,
но ти се изплъзваш, изтичаш,
като шепа пясък от мойта ръка,
а аз те обичам.
Стига вече! Престани!
Измъчваш ме, умирам,
знаеш, че боли,
когато ми липсваш.
© Богдана Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
