Липсваш ми...
Липсваш ми
като детско хвърчило,
откраднато
от немирния вятър,
в онзи цветен миг ,
в който целуват се страстно
мечтата и спомена.
Липсваш ми
като сянка
на стара сълза
вградена в стените
на една забравена болка...
Липсваш ми
като топло крило
в гнездото
на новоизлюпените
ми желания.
Липсваш ми
като капка дъждовна
в сухия корен
на иглолистната вяра...
Липсваш ми
като песен забравена,
ехото на която
прегръща сълзите ми...
Липсваш ми
като билка омайна,
с която лекувам
нощите
в дните ми...
Липсваш ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
