Feb 5, 2021, 9:27 PM  

Липсваш ми...

  Poetry » Love
1K 7 12

Липсваш ми

като детско хвърчило,

откраднато

от немирния вятър,

в онзи цветен миг , 

в който  целуват се страстно

мечтата и спомена.

Липсваш ми

като сянка

на стара сълза

вградена в стените

на една забравена болка...

Липсваш ми

като топло крило

в гнездото

на новоизлюпените

ми желания.

Липсваш ми

като капка дъждовна

в сухия корен

на иглолистната вяра...

Липсваш ми

като песен забравена,

ехото на която

прегръща сълзите ми...

Липсваш ми

като билка омайна,

с която лекувам

нощите 

в дните ми...

Липсваш ми...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...