Feb 5, 2021, 9:27 PM  

Липсваш ми...

  Poetry » Love
1K 7 12

Липсваш ми

като детско хвърчило,

откраднато

от немирния вятър,

в онзи цветен миг , 

в който  целуват се страстно

мечтата и спомена.

Липсваш ми

като сянка

на стара сълза

вградена в стените

на една забравена болка...

Липсваш ми

като топло крило

в гнездото

на новоизлюпените

ми желания.

Липсваш ми

като капка дъждовна

в сухия корен

на иглолистната вяра...

Липсваш ми

като песен забравена,

ехото на която

прегръща сълзите ми...

Липсваш ми

като билка омайна,

с която лекувам

нощите 

в дните ми...

Липсваш ми...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...