Feb 5, 2021, 9:27 PM  

Липсваш ми...

  Poetry » Love
1K 7 12

Липсваш ми

като детско хвърчило,

откраднато

от немирния вятър,

в онзи цветен миг , 

в който  целуват се страстно

мечтата и спомена.

Липсваш ми

като сянка

на стара сълза

вградена в стените

на една забравена болка...

Липсваш ми

като топло крило

в гнездото

на новоизлюпените

ми желания.

Липсваш ми

като капка дъждовна

в сухия корен

на иглолистната вяра...

Липсваш ми

като песен забравена,

ехото на която

прегръща сълзите ми...

Липсваш ми

като билка омайна,

с която лекувам

нощите 

в дните ми...

Липсваш ми...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...