26 апр. 2006 г., 04:30

Липсваш ми...

Поэзия

2.6K 0 14

на баща ми...

Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени...

И не е вярно, че времето лекува
не е вярно, че ще спре да боли,
мъката завинаги остава
и хилядите неизплакани сълзи...

Но зная, че си още на земата,
че си навсякъде около мен,
усещам те и чувствам топлината
на бащиния поглед всеки ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

maceto999 (Яница Павлова)

Изключително е въздействащ всеки ред.Браво

2007-12-05T17:03:31+02:00
Графиня (Галина Кралева)

Извира от сърцето и душата всеки написан ред и всяка дума!...Браво Яна!

2006-05-11T22:47:20+03:00
ianaika_ (Яна Келорска)

отново, благодаря!

2006-05-04T19:45:10+03:00
gera (Гера Гера)

тъжно !!!

2006-04-27T10:15:40+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Не обичам трагичните стихове,но добре си изразила болката си.За една седмица в малкото ми градче се простихме с много хора,с които не можахме да си кажем сбогом.На всички тук ни е тежко.Половината град е в траур,а идва празника на града 6-ти май.Искам да ти кажа,че знам какво е да страдаш от загубата на някой и не те съжалявам-съчувствам ти.Вдигни главата си гордо и направи това,с което баща ти би се гордял с теб.

2006-04-26T23:54:56+03:00