на баща ми...
Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени...
И не е вярно, че времето лекува
не е вярно, че ще спре да боли,
мъката завинаги остава
и хилядите неизплакани сълзи...
Но зная, че си още на земата,
че си навсякъде около мен,
усещам те и чувствам топлината ...