26.04.2006 г., 4:30 ч.

Липсваш ми... 

  Поезия
2124 0 14
на баща ми...

Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени...

И не е вярно, че времето лекува
не е вярно, че ще спре да боли,
мъката завинаги остава
и хилядите неизплакани сълзи...

Но зная, че си още на земата,
че си навсякъде около мен,
усещам те и чувствам топлината
на бащиния поглед всеки ден.
 

© Яна Келорска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително е въздействащ всеки ред.Браво
  • Извира от сърцето и душата всеки написан ред и всяка дума!...Браво Яна!
  • отново, благодаря!
  • тъжно !!!
  • Не обичам трагичните стихове,но добре си изразила болката си.За една седмица в малкото ми градче се простихме с много хора,с които не можахме да си кажем сбогом.На всички тук ни е тежко.Половината град е в траур,а идва празника на града 6-ти май.Искам да ти кажа,че знам какво е да страдаш от загубата на някой и не те съжалявам-съчувствам ти.Вдигни главата си гордо и направи това,с което баща ти би се гордял с теб.
  • Браво,Яна!Стихът ти е силен и докосва!
  • "и не е вярно, че времето лекува" Болезно красиво и вярно.... 6
  • благодаря ви отново, аз случайно разбрах за този сайт и взех, че се регистрирах, но не съм очаквала че толкова ще щхаресате моите така наречени изповеди
  • Стихът е толкова изживян че коментарът е излишен.../6/
  • Много хубаво и истинско . Браво !
  • Браво Яна!
  • благодаря ви, много тежко ми беше и мисля че трите коплета го показват
  • Браво момиче..много е хубаво..
  • Споделям мъката ти!
    Казала си я на един дъх!
Предложения
: ??:??