5 февр. 2010 г., 10:53

Липсваш ми

1.8K 0 5

Липсваш ми, мой тъмен гарван.

Липсва ми плясъкът на твоите криле.

Липсват ми очите твои черни,

липсва ми и допирът на ледените ти ръце.

 

Липсва ми усещането да те има.

Липсва ми и ароматът на сълзи.

О, моля те, кажи защо замина

и остави раната във мене да кърви.

 

Липсваш ми...

Не ми е достатъчно само да си те представям.

Липсваш ми...

Не ме оставяй сърцето си разбито самичка да сглобявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съветите. Необходими са ми и се радвам, че ги получавам. Ще се постарая да поправя грешките си. Но нали за това сме тук. Да грешим и да се усъвършенстваме. Още веднъж благодаря на всички ви
  • Прекрасно е
  • имаш страхотни попадения,но и много изрази са вече казани очите твои черни о моля те кажи защо замина в поезията една дума трябва да зн

    ачи всичко, например без о моля те само защо замина,пример
    липсваш ми мой тъмен гарван
    плясъка на твоите криле
    очите твои верни
    допира на ледените ти ръце ако искаш пиши ми на мейла не се сърди
  • красиво.. успехи от мен
  • браво страхотно е продължавай да твориш

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...