Липсваш ми, мой тъмен гарван.
Липсва ми плясъкът на твоите криле.
Липсват ми очите твои черни,
липсва ми и допирът на ледените ти ръце.
Липсва ми усещането да те има.
Липсва ми и ароматът на сълзи.
О, моля те, кажи защо замина
и остави раната във мене да кърви.
Липсваш ми...
Не ми е достатъчно само да си те представям.
Липсваш ми...
Не ме оставяй сърцето си разбито самичка да сглобявам.
© Анита Райкова Всички права запазени