Липсваш ми, мой тъмен гарван.
Липсва ми плясъкът на твоите криле.
Липсват ми очите твои черни,
липсва ми и допирът на ледените ти ръце.
Липсва ми усещането да те има.
Липсва ми и ароматът на сълзи.
О, моля те, кажи защо замина
и остави раната във мене да кърви.
Липсваш ми...
Не ми е достатъчно само да си те представям.
Липсваш ми...
Не ме оставяй сърцето си разбито самичка да сглобявам.
© Анита Райкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
