Липсваш ми!
Как липсваш ми, да знаеш, че ми липсваш
убиващо, отричащо и някак си крещящо...
в душата ми със пръст сърцето си изписваш,
а тука тишината отминава ме шептящо...
На спомени отдавам се сама във тъмнината,
копнея те безумно, както ти копнееш мен.
Хазартно заиграх се, ей така, със самотата,
а вятър непоканен пак разрошва ме студен.
Отричам се за миг и мигом пак се раждам -
оголена и сляпа, но по-истински добра.
Убивам те и с нищото отново те възраждам:
пречистен, окрилèн и недокоснат от страха...
Денят преваля с мене, а навън е толкоз тихо!
Заспива морно времето, потънало в захлас,
а спомени без милост настоящето убиха,
погребвайки със себе си дори и моя глас.
Но съмне ли, ще тръгна гола, боса, възродена,
ще търся само теб и пак за теб ще изгоря!
И "Липсваш ми!" ще шепна, с любовта си упоена,
а после с нови спомени за тебе ще заспя...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дида Христозова Все права защищены
