Липсваш ми от цяла вечност
Чувам отвън да плаче горчиво пиано,
тоновете губят се във белите снежинки,
сиви са звездите,а небето пепеливо е заляно
от гъстата мъгла и броя аз тънките и бримки.
Зад прозореца ми е самотно,тъмно,
в стаята ми няма светлинка,
само искрици по лицето тъжно
парят ме по устните с тъга.
Липсваш ми от цяла вечност,
в мислите ми вливаш се с целувки,
очите мъртви са,а все още не пресъхват
и изгубих се в дъждовете от преструвки.
Остави ме без лик,без име,
замръзнах с болка в сиво-бялото море,
но ако някъде ме срещнеш прегърни ме,
да стоплиш мъничко самотното сърце...
тоновете губят се във белите снежинки,
сиви са звездите,а небето пепеливо е заляно
от гъстата мъгла и броя аз тънките и бримки.
Зад прозореца ми е самотно,тъмно,
в стаята ми няма светлинка,
само искрици по лицето тъжно
парят ме по устните с тъга.
Липсваш ми от цяла вечност,
в мислите ми вливаш се с целувки,
очите мъртви са,а все още не пресъхват
и изгубих се в дъждовете от преструвки.
Остави ме без лик,без име,
замръзнах с болка в сиво-бялото море,
но ако някъде ме срещнеш прегърни ме,
да стоплиш мъничко самотното сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Все права защищены
