Липсваш ми от цяла вечност
Чувам отвън да плаче горчиво пиано,
тоновете губят се във белите снежинки,
сиви са звездите,а небето пепеливо е заляно
от гъстата мъгла и броя аз тънките и бримки.
Зад прозореца ми е самотно,тъмно,
в стаята ми няма светлинка,
само искрици по лицето тъжно
парят ме по устните с тъга.
Липсваш ми от цяла вечност,
в мислите ми вливаш се с целувки,
очите мъртви са,а все още не пресъхват
и изгубих се в дъждовете от преструвки.
Остави ме без лик,без име,
замръзнах с болка в сиво-бялото море,
но ако някъде ме срещнеш прегърни ме,
да стоплиш мъничко самотното сърце...
тоновете губят се във белите снежинки,
сиви са звездите,а небето пепеливо е заляно
от гъстата мъгла и броя аз тънките и бримки.
Зад прозореца ми е самотно,тъмно,
в стаята ми няма светлинка,
само искрици по лицето тъжно
парят ме по устните с тъга.
Липсваш ми от цяла вечност,
в мислите ми вливаш се с целувки,
очите мъртви са,а все още не пресъхват
и изгубих се в дъждовете от преструвки.
Остави ме без лик,без име,
замръзнах с болка в сиво-бялото море,
но ако някъде ме срещнеш прегърни ме,
да стоплиш мъничко самотното сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
