15 дек. 2007 г., 07:34

Липсваше ми... все така е

981 0 4
Снежинки ли засветиха в нощта?
Аз ли съм твоята съдба?
Може би? Очаквай ме...
Отново съм сама...
...............................................
Отново връщам се и пак съм прималяла.
От толкоз лутане по грешните пътеки.
Отново връщам се и пак съм полудяла,
липсваше ми... все така е. Господи. Навеки!

Ти ли повика ме тогава?
Че нощта била студена.
Аз ли сънувах те, непознала
болката ти, че от тебе съм ранена?

Аз ли мислих се за тебе?
Ти ли си ме носил във сърцето?
Отприщи се и вятърът. Простена.
Сълза ли е това, светещото по лицето?

Полудях ли пак? За теб. Или пък за нежност.
Останах ли отново на средата?
Че отминах отново оная, сляпата надежда.
Дрипава била е, нямаше позлата.

Аз обаче тая вечер ще съм непозната.
За мене и за тебе. Като оголените клони.
Утре може обичта да се роди още от зората...
Но не едва ли... Няма кой Бога за туй да моли...

Нека да е пристанът ти тая нощ неопетнен.
Уморена съм от толкова заглъхнало обичане.
Прости ми. Никой не е съвършен.
А ние с тебе все се разминаваме
от толкоз босоного тичане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...