15.12.2007 г., 7:34

Липсваше ми... все така е

980 0 4
Снежинки ли засветиха в нощта?
Аз ли съм твоята съдба?
Може би? Очаквай ме...
Отново съм сама...
...............................................
Отново връщам се и пак съм прималяла.
От толкоз лутане по грешните пътеки.
Отново връщам се и пак съм полудяла,
липсваше ми... все така е. Господи. Навеки!

Ти ли повика ме тогава?
Че нощта била студена.
Аз ли сънувах те, непознала
болката ти, че от тебе съм ранена?

Аз ли мислих се за тебе?
Ти ли си ме носил във сърцето?
Отприщи се и вятърът. Простена.
Сълза ли е това, светещото по лицето?

Полудях ли пак? За теб. Или пък за нежност.
Останах ли отново на средата?
Че отминах отново оная, сляпата надежда.
Дрипава била е, нямаше позлата.

Аз обаче тая вечер ще съм непозната.
За мене и за тебе. Като оголените клони.
Утре може обичта да се роди още от зората...
Но не едва ли... Няма кой Бога за туй да моли...

Нека да е пристанът ти тая нощ неопетнен.
Уморена съм от толкова заглъхнало обичане.
Прости ми. Никой не е съвършен.
А ние с тебе все се разминаваме
от толкоз босоного тичане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...