21 февр. 2020 г., 16:25

Липсваща частица 

  Поэзия
831 6 27

Не търся вечност в кръглото на пръстена

И даже много често ми убива,

И нищо, че ми бе като насъщния.

Сега съм сита. Може да отиваш.

 

Не сме си близки. Даже и не искам.

Не вярвам в клетвите за неразделност

Не мога и не искам да разбирам,

На глупавите пагубната смелост

 

Несдъвканите залъци присядат

Проклето да е тясното ми гърло!

Че даже капка фалш ме задушава.

Пък твоето, изглежда , няма дъно.

 

Сляпото в очите ти чернее

Защото нямаш сили да прогледнеш

На явното в изтичащото време

Където още в спомени живееш.

 

Ще тръгвам. После бавно ще превържа

Прекършените си криле на млада птица

В пъзел, който исках да завърша

Загубих смисъл в липсваща частица.

© Деница Гарелова Все права защищены

Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.
Грехът ти не прощавам - изначалния. ...
  572  18 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??