Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.
Грехът ти не прощавам - изначалния.
Душата се надсмива -над плътта ми.
И вместо тленност пръстенът -венчалния,
се впива, като примка, във врата ми.
И всички непребродни разстояния,
се сбират на главата на карфица.
Изгарям твоите мъжки покаяния.
И литвам...Вещица, жена, светица...