Липсваща частица
Не търся вечност в кръглото на пръстена
И даже много често ми убива,
И нищо, че ми бе като насъщния.
Сега съм сита. Може да отиваш.
Не сме си близки. Даже и не искам.
Не вярвам в клетвите за неразделност
Не мога и не искам да разбирам,
На глупавите пагубната смелост
Несдъвканите залъци присядат
Проклето да е тясното ми гърло!
Че даже капка фалш ме задушава.
Пък твоето, изглежда , няма дъно.
Сляпото в очите ти чернее
Защото нямаш сили да прогледнеш
На явното в изтичащото време
Където още в спомени живееш.
Ще тръгвам. После бавно ще превържа
Прекършените си криле на млада птица
В пъзел, който исках да завърша
Загубих смисъл в липсваща частица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
