полинапет (Полина)
2 62

10 июл. 2008 г., 07:07

лирично

Поэзия » Белые стихи

664 0 1

Не търси във побеляващата нощ

прегръдки, страст, огнища.

Късно е за мисли.

Рано е за спомени.

Не бива утрото да те докосва!

Ще изчезнеш...

Не бива...

Заключи...

Врати, прозорци...

Всичко!

Вълшебства, спомени, копнежи.

Остани...

Остани!

От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.

А не бива.

А утрото се крие зад завесите.

Мълчи!

Затвори очи!

Сънувай!

Аз ще те намеря!

Ще те превърна в спомен, в мисъл...

А най-подир във утро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0