10 июл. 2008 г., 07:07

лирично

669 0 1

Не търси във побеляващата нощ

прегръдки, страст, огнища.

Късно е за мисли.

Рано е за спомени.

Не бива утрото да те докосва!

Ще изчезнеш...

Не бива...

Заключи...

Врати, прозорци...

Всичко!

Вълшебства, спомени, копнежи.

Остани...

Остани!

От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.

А не бива.

А утрото се крие зад завесите.

Мълчи!

Затвори очи!

Сънувай!

Аз ще те намеря!

Ще те превърна в спомен, в мисъл...

А най-подир във утро!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...