лирично
Не търси във побеляващата нощ
прегръдки, страст, огнища.
Късно е за мисли.
Рано е за спомени.
Не бива утрото да те докосва!
Ще изчезнеш...
Не бива...
Заключи...
Врати, прозорци...
Всичко!
Вълшебства, спомени, копнежи.
Остани...
Остани!
От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.
А не бива.
А утрото се крие зад завесите.
Мълчи!
Затвори очи!
Сънувай!
Аз ще те намеря!
Ще те превърна в спомен, в мисъл...
А най-подир във утро!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
