Не търси във побеляващата нощ
прегръдки, страст, огнища.
Късно е за мисли.
Рано е за спомени.
Не бива утрото да те докосва!
Ще изчезнеш...
Не бива...
Заключи...
Врати, прозорци...
Всичко!
Вълшебства, спомени, копнежи.
Остани...
Остани!
От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.
А не бива.
А утрото се крие зад завесите.
Мълчи!
Затвори очи!
Сънувай!
Аз ще те намеря!
Ще те превърна в спомен, в мисъл...
А най-подир във утро!
© Полина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
