Не търси във побеляващата нощ
прегръдки, страст, огнища.
Късно е за мисли.
Рано е за спомени.
Не бива утрото да те докосва!
Ще изчезнеш...
Не бива...
Заключи...
Врати, прозорци...
Всичко!
Вълшебства, спомени, копнежи.
Остани...
Остани!
От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.
А не бива.
А утрото се крие зад завесите.
Мълчи!
Затвори очи!
Сънувай!
Аз ще те намеря!
Ще те превърна в спомен, в мисъл...
А най-подир във утро!
© Полина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
