10 jul 2008, 7:07

лирично

662 0 1

Не търси във побеляващата нощ

прегръдки, страст, огнища.

Късно е за мисли.

Рано е за спомени.

Не бива утрото да те докосва!

Ще изчезнеш...

Не бива...

Заключи...

Врати, прозорци...

Всичко!

Вълшебства, спомени, копнежи.

Остани...

Остани!

От мен остана само крясък, писък, вопъл... стон.

А не бива.

А утрото се крие зад завесите.

Мълчи!

Затвори очи!

Сънувай!

Аз ще те намеря!

Ще те превърна в спомен, в мисъл...

А най-подир във утро!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....