Ухание на морски пясък,

студени стъпки по брега,

под сребърния лунен блясък

сама се скитам със нощта.

Вълните пеят с ветровете,

звездите падат със дъжда,

разбиват се във бреговете

на стенещата ми душа.

Загиват стъпките с вълните...

целуват ледените ми нозе,

следите ми като душа отлитат,

морето ще ги отнесе.

И аз, невидима и лека,

ще продължавам да вървя,

по най-красивата пътека,

без да оставям спомен, без следа.

Лято 2008