Лирично - без следи
Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете,
звездите падат със дъжда,
разбиват се във бреговете
на стенещата ми душа.
Загиват стъпките с вълните...
целуват ледените ми нозе,
следите ми като душа отлитат,
морето ще ги отнесе.
И аз, невидима и лека,
ще продължавам да вървя,
по най-красивата пътека,
без да оставям спомен, без следа.
Лято 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
