Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете,
звездите падат със дъжда,
разбиват се във бреговете
на стенещата ми душа.
Загиват стъпките с вълните...
целуват ледените ми нозе,
следите ми като душа отлитат,
морето ще ги отнесе.
И аз, невидима и лека,
ще продължавам да вървя,
по най-красивата пътека,
без да оставям спомен, без следа.
Лято 2008
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
