13 июн. 2006 г., 12:32

Лисици

1.3K 0 4

ЛИСИЦИ

Играехме си с нея на лисици

и дебнехме се с погледи прикрити.

Но всеки се стремеше да прехвърли

топката през мрежата от думи.

 

Така си беше, но до днес не зная

кой кого надлъга най-накрая…

 

Тя ли мене? А сама се хвана

в примката, що готвеше за друг?

Или пък аз? Излязох сух,

но без особена печалба…

 

Да – играта не излезе

и картите ни бяха бити…

Но от кого, щом никой не спечели?

 

 

14.06.1985г.

Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...