ЛИСИЦИ
Играехме си с нея на лисици
и дебнехме се с погледи прикрити.
Но всеки се стремеше да прехвърли
топката през мрежата от думи.
Така си беше, но до днес не зная
кой кого надлъга най-накрая…
Тя ли мене? А сама се хвана
в примката, що готвеше за друг?
Или пък аз? Излязох сух,
но без особена печалба…
Да – играта не излезе
и картите ни бяха бити…
Но от кого, щом никой не спечели?
14.06.1985г.
Свищов
© Калин Найденов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много хубаво, много ...