ЛИСИЦИ
Играехме си с нея на лисици
и дебнехме се с погледи прикрити.
Но всеки се стремеше да прехвърли
топката през мрежата от думи.
Така си беше, но до днес не зная
кой кого надлъга най-накрая…
Тя ли мене? А сама се хвана
в примката, що готвеше за друг?
Или пък аз? Излязох сух,
но без особена печалба…
Да – играта не излезе
и картите ни бяха бити…
Но от кого, щом никой не спечели?
14.06.1985г.
Свищов
© Калин Найденов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много хубаво, много ...