И ето стоя отново пред празния лист

и търся истината... и търся спасение

Листът стои пред мен, очакващ

желанията съкровенни да излея върху него

утеха на потърся, и прошка

Мислите тайни, и мислите явни

върху него да се появят

От ума, закърнял, притъпен от глупост, от плесен

да излетят и да кацнат в планините на вдъхновението

И никой, никога да не ги съзре, да потънат в забрава

но да донесат спокойствие и утеха

на изтезаната ми душа, на смачканото ми сърце

маската да падне, в дванадесетия част

И само листът да види лицето истинско

запознанство с него, като добър приятел

и раздяла тъжна, когато точката сложа

писалката лети ли, лети по него

Ела, приятелю!

Ела при мен и се запознай с лицето зад маската

Само ти, ще го познаеш

И само ти, ще видиш вътре в мен

Ума все още закърнял е... пълен с ненужни, безмислени факти

а ти, стоиш на масата... и чакаш да ти споделя

тайните свои, съкровенни, дълбоко скрити под пластове и маски

Заповядай, приятелю, нахрани се

Нахрани се от моя притъпен ум, изяж тайните ми

Сподели ги с другите листи... те са моите истински приятели

Да... а писалката продължава ли, продължава да лети