Aug 2, 2012, 8:14 PM

Лист

935 0 0

И ето стоя отново пред празния лист

и търся истината... и търся спасение

Листът стои пред мен, очакващ

желанията съкровенни да излея върху него

утеха на потърся, и прошка

Мислите тайни, и мислите явни

върху него да се появят

От ума, закърнял, притъпен от глупост, от плесен

да излетят и да кацнат в планините на вдъхновението

И никой, никога да не ги съзре, да потънат в забрава

но да донесат спокойствие и утеха

на изтезаната ми душа, на смачканото ми сърце

маската да падне, в дванадесетия част

И само листът да види лицето истинско

запознанство с него, като добър приятел

и раздяла тъжна, когато точката сложа

писалката лети ли, лети по него

Ела, приятелю!

Ела при мен и се запознай с лицето зад маската

Само ти, ще го познаеш

И само ти, ще видиш вътре в мен

Ума все още закърнял е... пълен с ненужни, безмислени факти

а ти, стоиш на масата... и чакаш да ти споделя

тайните свои, съкровенни, дълбоко скрити под пластове и маски

Заповядай, приятелю, нахрани се

Нахрани се от моя притъпен ум, изяж тайните ми

Сподели ги с другите листи... те са моите истински приятели

Да... а писалката продължава ли, продължава да лети

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...