И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка
Мислите тайни, и мислите явни
върху него да се появят
От ума, закърнял, притъпен от глупост, от плесен
да излетят и да кацнат в планините на вдъхновението
И никой, никога да не ги съзре, да потънат в забрава
но да донесат спокойствие и утеха
на изтезаната ми душа, на смачканото ми сърце
маската да падне, в дванадесетия част
И само листът да види лицето истинско
запознанство с него, като добър приятел
и раздяла тъжна, когато точката сложа
писалката лети ли, лети по него
Ела, приятелю!
Ела при мен и се запознай с лицето зад маската
Само ти, ще го познаеш
И само ти, ще видиш вътре в мен
Ума все още закърнял е... пълен с ненужни, безмислени факти
а ти, стоиш на масата... и чакаш да ти споделя
тайните свои, съкровенни, дълбоко скрити под пластове и маски
Заповядай, приятелю, нахрани се
Нахрани се от моя притъпен ум, изяж тайните ми
Сподели ги с другите листи... те са моите истински приятели
Да... а писалката продължава ли, продължава да лети
© Пламен Всички права запазени