Листо
Сиво прогнило листо,
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен.
Залита нанякъде,
блъска го вятър,
тегли го в разни посоки,
после наникъде.
Безропотно, тихо листото
се слива със мръсния смог.
Мъглата го шеметно мокри
и влива отрова, наместо живот.
Прогизва от злоба световна,
изцеждат се чувства от него.
Листото отново само
безмълвно започва да стене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© M. I. Все права защищены
