Листо
Сиво прогнило листо,
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен.
Залита нанякъде,
блъска го вятър,
тегли го в разни посоки,
после наникъде.
Безропотно, тихо листото
се слива със мръсния смог.
Мъглата го шеметно мокри
и влива отрова, наместо живот.
Прогизва от злоба световна,
изцеждат се чувства от него.
Листото отново само
безмълвно започва да стене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© M. I. Всички права запазени
