22.12.2013 г., 13:52 ч.  

Листо 

  Поезия » Друга
554 0 2

Сиво прогнило листо,

безформено и безплътно,

с пресъхнали вени

в безкрая се рее само,

очаквайки вечната есен.

Залита нанякъде,

блъска го вятър,

тегли го в разни посоки,

после наникъде.

Безропотно, тихо листото

се слива със мръсния смог.

Мъглата го шеметно мокри

и влива отрова, наместо живот.

Прогизва от злоба световна,

изцеждат се чувства от него.

Листото отново само

безмълвно започва да стене.

© M. I. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??