Dec 22, 2013, 1:52 PM  

Листо 

  Poetry » Other
677 0 2

Сиво прогнило листо,

безформено и безплътно,

с пресъхнали вени

в безкрая се рее само,

очаквайки вечната есен.

Залита нанякъде,

блъска го вятър,

тегли го в разни посоки,

после наникъде.

Безропотно, тихо листото

се слива със мръсния смог.

Мъглата го шеметно мокри

и влива отрова, наместо живот.

Прогизва от злоба световна,

изцеждат се чувства от него.

Листото отново само

безмълвно започва да стене.

© M. I. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??