Сиво прогнило листо,
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен.
Залита нанякъде,
блъска го вятър,
тегли го в разни посоки,
после наникъде.
Безропотно, тихо листото
се слива със мръсния смог.
Мъглата го шеметно мокри
и влива отрова, наместо живот.
Прогизва от злоба световна,
изцеждат се чувства от него.
Листото отново само
безмълвно започва да стене.
© M. I. All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
