Dec 22, 2013, 1:52 PM  

Листо

  Poetry » Other
940 0 2

Сиво прогнило листо,

безформено и безплътно,

с пресъхнали вени

в безкрая се рее само,

очаквайки вечната есен.

Залита нанякъде,

блъска го вятър,

тегли го в разни посоки,

после наникъде.

Безропотно, тихо листото

се слива със мръсния смог.

Мъглата го шеметно мокри

и влива отрова, наместо живот.

Прогизва от злоба световна,

изцеждат се чувства от него.

Листото отново само

безмълвно започва да стене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© M. I. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...