Dec 22, 2013, 1:52 PM  

Листо

  Poetry » Other
935 0 2

Сиво прогнило листо,

безформено и безплътно,

с пресъхнали вени

в безкрая се рее само,

очаквайки вечната есен.

Залита нанякъде,

блъска го вятър,

тегли го в разни посоки,

после наникъде.

Безропотно, тихо листото

се слива със мръсния смог.

Мъглата го шеметно мокри

и влива отрова, наместо живот.

Прогизва от злоба световна,

изцеждат се чувства от него.

Листото отново само

безмълвно започва да стене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© M. I. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...