Dec 22, 2013, 1:52 PM  

Листо

  Poetry » Other
945 0 2

Сиво прогнило листо,

безформено и безплътно,

с пресъхнали вени

в безкрая се рее само,

очаквайки вечната есен.

Залита нанякъде,

блъска го вятър,

тегли го в разни посоки,

после наникъде.

Безропотно, тихо листото

се слива със мръсния смог.

Мъглата го шеметно мокри

и влива отрова, наместо живот.

Прогизва от злоба световна,

изцеждат се чувства от него.

Листото отново само

безмълвно започва да стене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© M. I. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...