22 сент. 2021 г., 01:42

Листо от есента

1.1K 3 15

Есента те довя, като златно листо

и те вплете в косите ми буйни.

Вятър тихо запя и не зная защо,

но затупка сърцето ми лудо!

Пожълтелият лист, с есенен щрих

надраска в сърцето усмивка.

С поглед игрив и тъй  закачлив

есента ме направи щастливка.

Тази есен сега, е пъстра, добра,

като жълт листопад си в очите ми.

Есента ми довя с листо любовта,

в него скри и запази мечтите ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мари, от къде го изрови този стих Накара ме да се усмихна
    Благодаря ти, миличка! 💖💖💖
  • " Като жълт листопад си в очите ми"!
    Много поетично и красиво, Скити!🍁
  • Зиги, благодаря ти, момче!
  • Прекрасен стих! Есента ти отива.
  • Благодаря за, посещението и хубавият коментар! Желая ти, творческо вдъхновение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...