Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих
надраска в сърцето усмивка.
С поглед игрив и тъй закачлив
есента ме направи щастливка.
Тази есен сега, е пъстра, добра,
като жълт листопад си в очите ми.
Есента ми довя с листо любовта,
в него скри и запази мечтите ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
