Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих
надраска в сърцето усмивка.
С поглед игрив и тъй закачлив
есента ме направи щастливка.
Тази есен сега, е пъстра, добра,
като жълт листопад си в очите ми.
Есента ми довя с листо любовта,
в него скри и запази мечтите ми.