ustremena_ptica (Диа-непокорна) ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48
5 мая 2011 г., 21:00

Листо отронено...

1.1K 0 3

                 Сред

         бурени

увяхнали

стоях,

    сянка

приведена,

със рамене

провиснали

на гроба

Ви...                      

Не  

пареха

сълзи

в очите

ми,

само

с празен

поглед

   гледах

големите

букви,

красиво

изписани -

     имената

Ви...

 НАДЕЖДИ...                                                                                      

            Две

лалета

   розови

     с глави                

оклюмали

трепереха

в ръцете

ми.

От кога                

ли

така

стоях,

брулена

от хуните

нестихващи?

       Отново

  запрати              

яростно

в лицето                 

ми

вятърът

листа

отронени

     и тогава...            

      Тогава

заплаках...

     Изплаках

  Ви... 

           със болката

от радостта,

с която

Ви

създадох...

      Изпратих

Ви...

                    със вярата,

от младостта,

с която

Ви

изплетох...

          от тръни,

                  събирани

на километри...

        Остана

    само

уморена

   птицата,

с която

да

събирам

     нови...

 

Обърнах се

        и тръгнах,

                  понесена

   от вятъра...

 

... листо

отронено...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диа-непокорна Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0