Листо отронено...
Сред
бурени
увяхнали
стоях,
сянка
приведена,
със рамене
провиснали
на гроба
Ви...
Не
пареха
сълзи
в очите
ми,
само
с празен
поглед
гледах
големите
букви,
красиво
изписани -
имената
Ви...
НАДЕЖДИ...
Две
лалета
розови
с глави
оклюмали
трепереха
в ръцете
ми.
От кога
ли
така
стоях,
брулена
от хуните
нестихващи?
Отново
запрати
яростно
в лицето
ми
вятърът
листа
отронени
и тогава...
Тогава
заплаках...
Изплаках
Ви...
със болката
от радостта,
с която
Ви
създадох...
Изпратих
Ви...
със вярата,
от младостта,
с която
Ви
изплетох...
от тръни,
събирани
на километри...
Остана
само
уморена
птицата,
с която
да
събирам
нови...
Обърнах се
и тръгнах,
понесена
от вятъра...
... листо
отронено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
