ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
5.05.2011 г., 21:00 ч.

Листо отронено... 

  Поезия
775 0 3

                 Сред

         бурени

увяхнали

стоях,

    сянка

приведена,

със рамене

провиснали

на гроба

Ви...                      

Не  

пареха

сълзи

в очите

ми,

само

с празен

поглед

   гледах

големите

букви,

красиво

изписани -

     имената

Ви...

 НАДЕЖДИ...                                                                                      

            Две

лалета

   розови

     с глави                

оклюмали

трепереха

в ръцете

ми.

От кога                

ли

така

стоях,

брулена

от хуните

нестихващи?

       Отново

  запрати              

яростно

в лицето                 

ми

вятърът

листа

отронени

     и тогава...            

      Тогава

заплаках...

     Изплаках

  Ви... 

           със болката

от радостта,

с която

Ви

създадох...

      Изпратих

Ви...

                    със вярата,

от младостта,

с която

Ви

изплетох...

          от тръни,

                  събирани

на километри...

        Остана

    само

уморена

   птицата,

с която

да

събирам

     нови...

 

Обърнах се

        и тръгнах,

                  понесена

   от вятъра...

 

... листо

отронено...

 

© Диа-непокорна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??